Динозаври-Праисторически свят

На Земята е имало животни, много преди да се появят хората. Наричаме ги праисторически животни. Най-популярните сред тях са динозаврите.


Динозаврите са били с различна форма и размери. Някои от тях са най - огромните същества населявали някога Земята. Имало и видове, дребни колкото кокошки. Съществували миролюбиви тревопасни динозаври, както и свирепи хищници, които ловували и се хранели с други динозаври.

Различни епохи.
Праисторически животни съществували в различни периоди от време. С годините някои животни изчезвали, други видове се появявали. Повечето видове праисторически животни измрели преди милиони години. Но някои съвременни животни, като костенурките не са се променили от праисторически времена до сега.

Динозаврите населявали земното кълбо и господствали на сушата в продължение на 160 милиона години, но след това, преди 65 милиона години, те внезапно измрели. За тези създания знаем и научаваме единствено по техните вкаменелости. Твърдите части на тялото - зъби, кости, нокти, които са останали под земята, постепенно са били погълнати от пръстта и скалите и са се превърнали в камъни. По тези вкаменелости съдим, че динозаврите са били люспести влечуги, подобни на днешните крокодили, гущери, змии и костенурки.
Динозаврите се движели с изправени крака, разположени под тялото. Никое друго влечуго няма прави крака като тях. Крайниците на днешните гущери и костенурки са встрани на тялото. При това са сгънати в коленете.




Праисторическите влечуги, наричани текодонти, имали полуизправени крака, разположени не толкова надолу като при динозаврите. Вероятно някои от тях са еволюирали в динозаври.



Комодски дракон (съвременно влечуго)

Имало динозаври с всякакви размери - от дребни ловци, не по-големи от домашна котка, до същински великани. Доколкото е известно, всички динозаври били с четрири крайника и опашка. Някои ходели на задните си два крака, други пък се придвижвали с помощта и на четирите си крайника. Освен това повечето динозаври имали дълга шия и много зъби. Няма начин обаче да разберем едно нещо - каква е била окраската на динозаврите.
Всички техни останки са се превърнали в камък. Дори малкото фосили от люспи или кожа са изгубили цвета си. Ето защо окраската на различните видове е само предполагаема. Можем да гадаем дали цветът им е бил като на днешните влечуги.

В зависимост от формата на тазовата кост динозаврите се делят на две големи групи: птицетазови и гущеротазови.

Към гущеротазовите спадат всички месоядни динозаври, както и масивните, с дълга шия и дълга опашка, тревопасни зауроподи, като диплодока например. При гущеротазовите динозаври между срамната кост и седалищната кост се оформя буквата Л.

Птицетазовите включват всички останали динозаври, които доколкото е известно, се хранели с растения. При птицетазовите динозаври двете тазови кости, познати като срамна кост , са успоредни и плътно прилепени една към друга.

Много от птицетазовите са имали по тялото си твърди плочки, рога, брони и шипове. Към гущеротазовите спадат както тероподите (месоядни динозаври), така и дълговратите растителноядни зауроподи.

Dino Babies / игра с бебета динозаври

В тази игра ще се грижите за малките бебета динозаври. Те се излюпват от яйцата си и акто всяко малко създание искат своето. Храниш ги с мляко и месо, а когато им се приспи им принасяш бебешка въртелешка с музика. Играеш само с мишката, за определено време. За да минаваш напред в нивата е нужно да събереш определен борй парички. Успех!

Dino-Babies

Age of War / игра от времето на динозаврите

Целта на играта е да оцелеете и да унищожите базата на своя враг.
Играта е разделена в 5 ери. За да се премине към следващата ера, трябва да вдигате XP (expiration) точки. За да получите тези точки, ще трябва да убиете вражеските единици. Можете също да вдигате XP точки, когато една от вашите единици бъде убита. Можете също така да изградите защита. Намирането на баланс между защитата и нападението е ключа към успеха ви.
Вие също ще можете да използвате специални атаки. За това нападение е необходимо време, за да бъде активно отново, след като сте го използвали. Всяка ера си има своя специална атака.
Не можете да поправяте базата си, но това ще ви дава точки здраве при преминаването ви в следващата ера. Защитете вашата база на всяка цена!
Играе се само с мишката.


Age of War

Dinosoars - игра с динозаври

О, не!!! Праисторическият вятър събори птеродактилските яйца от гнездото им. Потърси ги и ги събери бързо, преди да им се е случило нещо лошо!

Намери всички разпръснати птеродактилски яйца и ги върни в гнездото преди времето ти да изтече! Хвани 50 яйца за допълнително живот! Пази се от праисторически буболечки! Ако те се ударят в теб, ще изпуснеш някои от твоите птеродактилски яйца!

Изпуснатите яйца трябва да се върнат бързо, иначе те могат да станат закуска на ужасните T-Rex (Тиранозавър Рекс), които бродят по Земята долу.

Ако нещата станат твърде опасни, натисни интервала (шпацията), за да зашеметиш враговете си и да защитиш яйцата, чрез рязко покачване на енергията! Използвай мощноста пестеливо. Всеки път, когато я използваш се изяжда по един от твоя живот. Движиш се със стрелките (наляво и надясно).
Успех и приятна игра!




Диметродон



Разред: Pelycosauria
Семейство: Сфенакодонтови
Род и вид: Dimetrodon Limbatus

Диметродонът си набавял успешно плячка благодарение на силната си захапка. С "гребена" на гърба регулирал телесната си температура, така можел да остава по-дълго активен и през деня.

Преди 280 млн. години животните от семейство Сфенакодонтови - например диметродонът - ловели растителноядни влечуги. Пеликозаврите били първите тероморфни влечуги, от които произлизат и днешните бозайници.

Размножаване
Въпреки, че не знаем нищо със сигурност, предполага се, че диметродонът е снасял яйца. Край фосилите на диметродони са намирани и вкаменени яйчени черупки, за които се смята, че произлизат от сродни видове, от които са открити много останки.

Начин на живот
Диметродонът бил едър, силен ловец, със страховити зъби и мощна челюст. Придвижвал се подобно на днешните гущери върху къси, обърнати настрани крака, но не бягал бързо. За разлика от по-ниските влечуги имал доста здрав гръбнак, така че тялото му да не се игъва настрани.
"Гребенът" му бил уникално явление сред тогавашните влечуги. Състоял се предимно от кожа, която свързвала дългите "бодли", излизащи от гръбначните прешлени.
Диметродонът вероятно е бил - подобно на днешните влечуги - животно с непостоянна температура на тялото. За регулирането й били използвани слънцето, сянката и може би водата. По този начин диметродонът още рано сутрин - когато другите влечуги били неподвижни и полека се затопляли - изправял гребен срещу слънцето, за да се загрее бързо, и тръгвал на лов за студени влечуги.
По-късно през деня търсел сянка, за да не прегрее. Вероятно е нагласял гребена си успоредно с падащите лъчи, за да отдава излишната топлина.



Храна и лов
В тесния череп на диметродона, зад челюстта била разположена силна мускулатура, скоято животното захапвало здраво. Зъбите били остри, с различна големина. С дългите предни зъби диметродонът прехапвал плячката - вероятно земноводни, влечуги и риби - както днешните лъвове и кучета с кучешките си зъби, и бързо я убивал. Пак с предните зъби държал плячката и вероятно я разтърсвал, за да я разкъса. Задните зъби били насочени назад, за да възпрепятстват изпускането на дребната плячка и да насочат едрите парчета месо към гърлото.

Името на диметродона има гръцки произход и означава "Двуделен зъб" (диметро - от две части и дон - "зъб").

Основни характеристики
Размери на тялото
Дължина: до 3 метра
телесна маса: около 500 кг.

Размножаване
Размножителен период: неизвестен
Брой яйца и мътене: неизвестно

Начин на живот
Активен ловец; хранел се със земноводни, влечуги и риби
Сродни видове: Други форми на същото семейство са били месоядните сауруси, които са приличали на диметодона, но не са имали плащ.


Класификация
Клас: Влечуги (Синапсиди)
Разред: Пеликозаври
Подразред: Еупеликозаври
Семейство: Sphenacodontidae
Подсемейство: Sphenacodontinae
Род и вид: Dimetrodon Limbatus

Място на откриване на фосилите: Най-много фосили на диметродони са открити в Тексас и Оклахома (САЩ). ВКаменелите находки датират от пермската епоха - преди 250 млн. години. ВКаменелостите се намират в тинести наноси на реките и блатата от влажния пояс. По тези места времето през цялата година било дъждовно, мусонно като в днешна Индия. Имало съответно и сух сезон, когато реките и езерата почти напълно пресъхвали.


Protected by Copyscape Plagiarism Checker

Дългорог диплокаулус



Дългорогият диплокаулус е от разред Nectridea, семейство Keraterpetontidae, род и вид Diplocaulus magnicornis.

Дългорогият диплокаулус бил странно земноводно животно. Главата му била с формата на бумеранг и можел да се издигне, за да хване плячката си на повърхността на водата.
Земноводни като Дългорогия диплокаулус някога са били едни от най-често срещаните живи същества в блатата на днешен Тексас. Ловували дребни животни и от своя страна ставали жертва на сладководни акули, земноводни и влечуги, подобни на крокодилите.

Отличителни признаци
Дългорогият диплокаулус бил земноводно, дълго приблизително един метър. Имал могромна като бумеранг глава, плоско туловищв и дълга опашка. Задните си крака с плавателна ципа вероятно е използвал за гребане и за придвижване в плитчините.
Дългорогият диплокаулус пребивавал основно във водата и плувал странично, гребейки с опашка като деншния тритон. Когато е трябвало да отиде на друго място поради пресъхването на пруютилия го воден басейн или да търси храна, партньор или място за водопой, бавно изпълзявал на сушата. За дишането му знае малко. В младежката си възраст вероятно е имал хриле с пероподбни ресни от двете страни на главата подобно на поповите лъжички. Не се знае дали това земноводно е развивало бял дроб след прекарвания във водата ларвен период. Вероятно хрилете му са били достатъчни за снабдяването с кислород. Освен това важна роля трябва да е играело и кожното дишане, както при аксолотъла и гигантските саламандри. Така можел да остава дълбоко под водата, главно защото в състояние на покой е имал нужда от по-малко кислород.


Храна и лов
Необичайната форма на главата дълго време била загадка за учените след като в края на 19 век и началото на 20 век в САЩ били открити първите останки. Израстъци имали само възрастните екземпляри, а по-младите имали само къси, издадени назад "рогца". Някои учени предполагали, че израстъците са щит за черепа, балансьор за врата или предпазно средство, което възпрепятства друго животно да го погълне. Други смятали, че е балнсен орган, котва или противодействаща на течението спирачка.
През 1980 г. двама учени откриват, че главата се движи автоматично нагоре, когато се движи във водата вдигната назад. Хоризонтално не се движи.
Дългорогият диплокаулус вероятно е стоял в засада на дъното на сладководните води, дишайки спокойно през кожата и хрилете си и в същото време бил нащрек да не го нападне някой хищник. Когато забелязвал близо до повърхността на водата скарида, вдигал внезапно глава и гребейки с опашка се насочвал към нищо неподозиращата жертва. В течащи води било достатъчно течението да движи нагоре главата му.

Размножаване
За начина на размножаване не знаем почти нищо. Предполага се, че подобно на останалите земноводни е изхвърлял хайвер без обвивка, от него се развивали ларви, които впоследствие се превръщали в умалени четирикраки копия на своите родители. Това всъщност е цикълът на развивитие на латимерията.



Врагове
Предполага се, че дългорогият диплокаулус е бил плячка за някои големи животни като четириметровата сладководна акула, подобно на крокодил гигантско земноводно голямоглав ериопс и разни видове латимерии. Диметродонът и други месоядни влечуги влизали във водата да ловят Дългороги диплокаулуси вероятно както днешната видра или мечката. Отшелническият начин на живот трябва да е бил подходяща защита за възрастните екземпляри, поповите лъжички обаче са ставали лесна жертва на враговете си и събратя с канибалски наклонности.

Основни характеристики:

Размери на тялото
Дължина: до 1.3 метра
Телесна маса: около 15 кг.

Размножаване
Неизвестен, вероятно въшно оплождане.
Брой на яйцата: неизвестен

Начин на живот
Поведение: ловувал във водата; стоял във засада на дъното на сладководни реки и езера.
Храна: риба, дребни земноводни, попови лъжички, насекоми, черви и други безгръбначни.

Сродни видове
Най-близкият родственик на Дългорогият диплокаулус е подобен на него диплоцераспис, който имал рогови израстъци и вероятно е водил близък начин на живот. И двата вида са принадлежали към малка група на водните амфибии от разред Nectridea, измрели преди 240 милиона години през карбонския период.

Находища на вкаменелости
Кога и къде са живели?
Дългорогият диплокаулус е известен от находищата в южната част на днешната територия на САЩ, в Оклахома и Тексас, където са намерени вкаменелостите. Сигурно обаче е бил по-широко разпространене, тъй като има намерени вкаменелости и в Мароко.
Вкаменелостите са били извадени от наносите на пресъхнали реки и блата, образувани в ранен перм преди около 280 млн. години.


Protected by Copyscape Plagiarism Checker

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails